Архитектурните анализи продължават с мнението на професионалист – архитект Виолета Раева, дългогодишен експерт в пловдивското звено на НИПК, НИНКН и всички останали имена, които институтът за културните паметници носеше. Според нея намесите по пловдивските хълмове трябва да са леки, с естествени материали, ненатрапчиви. Интересна идея е да се прегледат количеството и видът на антените на телевизионната кула на върха на Сахат тепе и по възможност част от тях да се премахнат. Ето и мнението на арх. Раева:
Новата велоалея на Бунарджика
По отношение на преасфалтирането на алеята на Хълма на освободителите (Бунарджика) и боядисването на велоалеята съм на мнение, че на територията на парка настилката би трябвало да e трайна, от естествен камък (паваж), а пешеходното движение би могло да се разграничи от пътеката за велосипедисти примерно с по-дребни и по-тъмни павета.
Относно фитнеса на открито на мястото на ресторанта мисля, че като временно решение (до изграждане на ресторанта) не е невъзможно площадката да се използва за спорт, но се опасявам, че мястото е тупиково и има опасност от вандалщини.
Обновяването на Сахат тепе
Поддръжката на тепетата трябва да е перманентна – това е задължително. Намеси сигурно винаги ще има, животът не стои на едно място, важно е те да са минимални, да са в хармония със средата, да й се подчинят, материалите да са естествени – камък, дърво, формите да са непретенциозни, ненатрапчиви.
Хубаво би било да се възстанови ресторантът горе, в някогашния неголям обем, той ще привлече хората и тепето ще се оживи.
Също така ми се иска да се изследва от специалистите съоръжението със сателитните антени, което участва в силуета на хълма и го загрозява – дали всички уреди се използват и дали не биха могли да се заменят с по-модерни и не така едри, с нещо по-естетично...
Относно „Джесика“ и къщата на арх. Грозев на тепето
За кино "Космос" бяха представени толкова много и интересни идеи на архитектурния конкурс – необходимо е общинските власти да ги разгледат и преценят кои могат да се използват по програма "Джесика". За тютюневите складове – общинска собственост, също може да се проведе конкурс за идея и да се избере най-подходящата функция.
За къщата на Стайнови с проектант арх. Грозев е по-сложно, тъй като е частна собственост. Винаги съм си мислела, че Общината трябва да е собственик на тази прекрасна къща с невероятен изглед и да я използва за конференции, срещи на различните професионалисти, изложби, концерти- Но не зная дали има такъв интерес... Подобен е случаят с някогашното Гръцко училище, което от години стои необитаемо и всяващо недоумение у хората, защото изпъква на южния склон на Трихълмието и от години е неподдържано и неизползваемо.
Планът за тютюневия склад до Бетонния мост
Запозната съм с проекта единствено от пресата – сградата не е индивидуален паметник на културата и не притежава висока архитектурна стойност, но е разположена в охранителна зона на групов паметник на културата, което изисква съобразяване с градоустройствената среда и задължително съгласуване с НИНКН и Министерство на културата. Средата се характеризира с тежките обеми на тютюневите складове от 20-те години на миналия век – 4-5 етажни, с подчертано вертикално членение и по-богата или по-бедна орнаментика. В близост се преустрои наскоро един тютюнев склад, като се надстрои неподходящо с два етажа и сега доминира с обема си.
Ако съм разчела правилно илюстрациите, в дадения случай не се касае за преустройство, а за ново строителство в рамките на съществуващия обем. Но е възможно и да не съм разбрала, защото това би изисквало задължително РУП (дори ПЗ), тъй като ситуацията е много сложна – сградата е прекалено близо до бетонния мост, който предстои да се реконструира един ден и е желателно тя да се отдръпне от него.
Тъй като не съм достатъчно информирана, не бих искала да коментирам архитектурата. Сама по себе си тя е чудесна, но тук е важно убедителното й вписване в сложната обстановка наоколо – надлез, нехомогенна застройка, духа на зоната и т.н.
Палми и саксии
Палмите са нетипични за града ни, за страната ни. Може да засадим една-две някъде за разкош и възхита, но да засаждаме палми из целия град смятам, че е прекомерно. Ние сме в България, имаме достатъчно прекрасни дървесни видове, затова мисля, че трябва да садим това, което е специфично за нашия климат.
Лица по скалите на хълмовете
Хубаво е, че има даровити хора, които не жалят време и средства да рисуват, но не смятам, че това трябва да става върху скалите. А и не е толкова удобно според мен, тъй като повърхността е неравна. Скалите са едно от нещата, с които Пловдив се гордее, те въздействат с цвета си, със силата и спокойствието, които излъчват.
За графити със сигурност може да се определи от Общината място, където да се изявяват талантите.
Спомням си с какво внимание се бяха отнесли младежите архитекти към мястото с графитите на Сахат тепе, когато поставиха и осветиха едно бяло дръвче върху скалите със символична пътека до него, продължаваща неубедителния завършек на преставителното стълбище от главната улица. Беше прекрасно! Порадвахме му се, после го махнаха, но нищо от средата не бе нарушено. Това е също подход към нещата – да има нови идеи, които да провокират към размисъл, но да не разрушават нищо.
Спирките
По отношение на новите спирки от концесията с реклами „Виктори” становището ми не се различава от това на арх. Стоянова, основно да не се изграждат търговски павилиони до тях и спирките да са съобразени като големина и ситуиране със съответното място. По отношение на вида, в който се оставят от изпълнителите, смятам, че би трябвало да има клауза в договора, която да задължава концесионера да премахне напълно старите спирки и да оформи площта на спирката и около нея с настилката на съществуващия тротоар.
Къщата на ъгъла на „Васил Априлов“ и „Руски“
При санирането на сградите е много важно да се съобразяваме с архитектурата на отделната сграда, за да не се унищожат някои дребни наглед, но въздействащи елементи и детайли. Цветовото решение също не е маловажно и е добре да се обръщаме към специалисти за съвет. Сградата на кръстовището на "Руски" и "В. Априлов" е оцветена според мен неподходящо. Едноцветното пастелно решение би било по-подходящо в този случай.
При някои сгради – паметници на културата – с богата декоративна украса се налага топлоизолацията да се постави отвътре, за да се съхрани уникалността на сградата. Такова изискване беше поставено от НИНКН и Министерство на културата и при санирането на УМБАЛ „Св. Мина” (бивша сграда на Първа градска болница, първоначално строена за Трудова борса), за да се запази автентичната каменна облицовка. Уви, независимо от многото писма, разговори и разяснения, това не бе взето под внимание и топлоизолацията се постави върху каменните плочи (все едно да покрием накит от благороден камък с пластмаса!!!!!) и сградата се обезличи. Виновни няма.
Вероятно много хора се учудват и си казват: „За какво е това заяждане? Хората дават пари, защо да не ги усвоим?” Да, така е , но не е ли възможно парите да се усвояват смислено? Това е дълга тема, която би трябвало да се разглежда в началното училище. Ако още там възпитаме уважение и респект към сътвореното от предците ни и се научим да различаваме стойностното от безхарактерното и безличното, ако създадем нетърпимост към пошлото, грозното, можем да сме спокойни за културното си наследство, за заобикалящата ни среда, за бъдещето си.
Архитектурните анализи ще продължат със събитията от втората част на май отново с непрофесионално мнение на автора и професионално мнение, по възможност на професор по синтаксис – явно разбират от всичко. След юни преминаваме в лятна програма до септември. Коментарите за новостите в градската среда все пак ще продължат, обещаваме да не пропуснем нищо. Лятото обаче е отредено за почивка и тъй като сме въодушевени фенове на Диков, Тихолов и списание „Наш дом“ ,ще се възхищаваме на красивата архитектура по морските ни курорти.
No comments:
Post a Comment