Летен архитектурен обзор

Горещите като температури месеци приключват, но колко горещи бяха събитията, променили градската среда в Пловдив? Юни, юли и август обикновено са най-айляшките месеци за града ни и не се случват много неща, тъй като хората си стоят на климатиците в единия случай  или далеч от града в другия. Доста неща в Пловдив все пак се промениха и е време за поредния архитектурен обзор на случващото се със средата, която обитаваме. Е, промени нямаше навсякъде и някои неща са си същите, както и през месец май – например коледната украса все още стои по стълбовете, както и общинските реклами за концерта на 1 септември. Но това не е проблем, ние сме град, който обича да празнува.

За неполитическите протести и за Пеещите фонтани

Покрай всички протести срещу правителството, управляващите, опозицията и лошото време, много хора не забелязаха и не разбраха за протестите срещу паркинга под Цар-Симеоновата градина (или до нея, не сме съвсем сигурни, защото по принцип в парк да се прави паркинг  уж било забранено). Тези протести, неугодни за управляващите, отново получиха етикет, подобен на онзи за друг уж забранен строеж – този на Бунарджика, а именно – от екозащитници, еколози и разни други такива думички. Това, което на първо време управляващите пропускат, е, че това са граждани на град Пловдив, а на второ – че все пак те не протестират за някакви особени лични желания, а просто за спазване на буквата и цифрата на закона.

Темата да има или няма паркинг под фонтаните е разнопосочна и дълга, в зависимост от това каква политика на развитие на града ще изповядваме. На всеки урбанист от Западна Европа, който е преживял бума на автомобилите и огромните проблеми с трафика през 60-те и 70-те години на миналия век, ще му бъде пределно ясно какво ще се случи с града ни в близките години, особено ако следваме идеите за повече паркоместа в центъра на града и масово разширяване на булевардите. Тая тема ако не се учи в университетите на запад, е защото и на децата в училище им е ясно, че по-удобен трафик и по-малко автомобили не се постигат с по-големи булеварди и повече паркоместа. А пък на пловдивчани, които си познават града, им хрумва друг въпрос – какво има под Младежкия дом/Общинския съвет, където се вземат тези така важни решения за града, и какви са тези подходи за нещо като подземие от страната на улица „Тракия“?

Политиката на развитие обаче стана ясна от рекламните пана, които в началото на лятото общината постави на площад „Стефан Стамболов“. Там, освен паркинга, беше презентирана и бъдещата Цар-Симеонова градина с безспорно грозните визуализации и неумело копиране на стария си вид. Сравнителните примери за дизайна обаче бяха красноречиви – моделите за копиране бяха Ню Делхи и, извинявам се, някаква друга провинция в Индия (нещо с „Р“), чието име вече не помня. Дори за замазване на положението не бяха показани паркове от Холандия, Дания или Германия. Явно огромното желание да копираме Виена, Милано и Прага е безвъзвратно загубено и оттук нататък ще ставаме малката Индия. Не може ли поне да си копираме 1 към 1 Бургас, както направихме с Малката главна, като сме толкова неграмотни (а, да, паната бяха изпъстрени с правописни, печатни грешки и преводи на английски статии през Гугъл транслейт. Говорим си за качествено изпълнение на работата...) и некадърни да мислим сами?

Главната...

От май месец  до днес Главната продължава да бъде в същия... нека да го наречем странен вид. Въпреки уж завършения ремонт  все още стърчат кабели, тръби, маркучи и разни други строителни неща отвсякъде. Малко по- приятно изглеждат част от онези ужасни черни пластмасови легено-саксии, които вече са обрасли с цветя. Друга част явно са се счупили, защото липсват, на трета част растителността не е пораснала и грозните саксии все още си личат, а на всички им предстои зима.

Връх на наглостта обаче е постигнат с осветителните тела по настилката на Главната. Малко припомняне - още при откриването си в частта след Бинго „Балкан“ улицата се сдоби с лампи между плочките, които пресичаха дължината на Главната диагонално. Спорните естетически обекти бяха премахнати в един момент от новото управление на града, тъй като се оказа, че са лоши, грозни, чупливи или нещо от този род и бяха заменени с не толкова опасни, но два пъти по-грозни плочки, сложени напреки на настилката (тоест дизайнерският елемент лампа бе заменен с дизайнерски елемент плочка). Необяснимо защо обаче осветлението по настилката отново стана модерно и на същите места, където осветлението бе грозно и непрактично, отново бе поставено осветление. Но не в същия размер, а в малки кубчета. При това старите диагонално поставени плочки са оставени. А на всичкото отгоре част от въпросните осветителни кубчета са вече потрошени. Най-накратко – премахнати са едни лампи  заради липса на естетика и здравина и са сложени други, по-грозни  и също толкова чупливи. Това не е наглост, не е безочие или некадърност, това е (18+) лайнарщина (18+).

В този ред на мисли моля читателите да обърнат внимание и на къщата сецесион до Драматичния театър. Дни преди парламентарните избори  кметът и разни други важни личности обявиха, че опасната и рушаща се, иначе безкрайно красива сграда, ще бъде ремонтирана с еди колко си общински пари. Аз лично не съм видял един работник там, и един камък да бъде преместен – ако някой ме поправи, ще се радвам. Макар че с оглед на качественото изпълнение на проектите може би и това е по-добре де, защото, след като сложат алуминиевата дограма и санират орнаментиката  и част от мазилката падне, пак ще слушаме заместник- кметове, които обясняват: „Някакви въжета са паднали, щом има акт 16, значи всичко е наред, ваше мнение е, че има актьори в болница и това е проблем“. Всяка прилика с действителни цитати случайно е умишлена.

Колодрумът в последните си обиколки

Дотук с грозните неща и дразнещата всеки с начално образование (изкарано сам, де) идиотщина в управлението на градската среда. Залата на Колодрума придобива финални очертания и се очаква до няколко месеца да бъде отворена окончателно. Първоначалният проект – както техническата му част, така и визията, беше тотално променен от първата идея. И ако – поне на думи, де – техническите промени са за добро, за да приемаме разни разнообразни световни спортове под тепетата, то дизайнерските вече си личи, че изглеждат да са правени от  чиновници, които си мечтаят да санират панелката си в светло жълто, нищо, че блокът им е яркочервен.

Не, не казвам, че е грозно. Красивите спортни зали по света не винаги са приемани за такива, често дали една зала е хубава, или не, е доста спорно. В случая обидното е отношението към първоначалния архитектурен проект, поне за външната облицовка, която без никаква аргументация бе променена. Поне от уважение към холандския архитект и неговия екип можеше да получим обяснение защо сменихме семплото бяло-сиво с кафяво, червеникаво, кестеняво и някъде между тях мистериозния цвят „хамелеон“.

Иначе поздравления за това - залата изглежда ще бъде построена и няма да остане вечен паметник на глупостта и невъзможността да се завърши започнатото, като например строежа на стадион „Пловдив“ за съответното управление  или ремонта на къщата на Главната до Драматичния театър за съответното управление.

Модерен вход към Градската художествена галерия. Или към магазин за гащи.

Тук няма да навлизам в подробности, че боли. Идеологията да се мести входът на ГХГ откъм Главната е ясна - повече хора да виждат какво е това и тем подобни щуротии. Елементарно или не мислене, няма особено значение – изпълнението обаче е безумно. Вместо красивите тежки високи дървени врати откъм „Станислав Доспевски“ получихме витрина, която по нищо не се различава от съседните магазини за ризи, гащи или поп-фолк дискове. Всъщност грешка – съседното магазинче за джунджурийки е с много по-симпатичен вход с дървена дограма. А тази изцяло стъклена витрина  по нищо не се връзва с останалата архитектура на сградата. 249-и пример на някой инженер, който се бърка в работата на архитектите...

Кино „Космос“

Това е топ новината в Пловдив за последните 6 месеца. Всичко, което се случи с киното, е уникално за града ни, а вероятно и за цялата страна и успешният завършек в Нощта на музеите и галериите (за което ще си говорим повече в следващия обзор) показва, че 15-20 души, повечето от които не се познаваха през май 2013-та, могат да бъдат по-организирани и да постигат повече и по-качествени резултати от институция с около 200 млн. лева бюджет, огромни амбиции, скъпи джипове и помпозни статуси във фейсбук. 

Разбира се, киното в момента прилича на развалина, навсякъде се виждат потрошени стени и бутнати тухли. Това обаче е впечатлението на човек, който влиза за пръв път там и не знае какво тепърва ще се случи. Защото преди 6 месеца киното изглеждаше ужасно, а сега вече има коренно различен от месец май вид. А най-ценното е, че организаторите на всичко това успяват да запазят автентичната визия – това, което архитектът преди 50 години е искал да постигне и покаже. Мисъл за, познаване  и уважение към архитектурата са един от най-големите пропуски в пловдивските културни възприятия и това е може би първата стъпка към подобряването на тези неща. Пък, живот и здраве, след кино „Космос“ и други сгради (къщата на Таксим тепе, Братската могила или ,представяте ли си, да се изгради наново в стария му вид Големият Бунарджик?!) ще доживеят своя тухлен ренесанс, преди общинските власти да дойдат и да кажат: „Благодарим, че ни ремонтирахте собствеността“. Моля, пак заповядайте!

Базата в Коматево

Спортните фенове са може би най-докачливата част от обществото и всяка критика ще се приеме много трудно. Необичайно обаче тук няма много за критикуване. Най-трогващото и изненадващо за мен е фасадата на стадиона, която очевидно копира в умален мащаб проекта за стадион „Христо Ботев“. Дори стълбището, макар и метално в Коматево, е някакъв мини-преразказ на входа по проект за комплекса на бул. „Източен“. Страхотна препратка, която прави много готино впечатление, че не се работи на парче, а с идея.

Вътрешният дизайн на помещенията под трибуната определено навява за място, в което се практикува, коментира или гледа футбол. Самата трибуна също е направена качествено, като единствената малка забележка може да бъде към козирката, която вероятно изпълнява всички функционални и институционални изисквания, но чисто дизайнерски стои малко като кръпка, когато гледаш трибуната от по-далеч. Бял кахър!

Основната сграда също е симпатична и изглежда доста уютно в тъмночервения си цвят. Остъкляването не е прекалено  както на повечето модерни здания. Декоративните фасадни тухлички не са толкова готини колкото истинските, но също влияят на общото впечатление за уют и място, което служи за почивка, релакс и възстановяване.

Велоалеите на „Източен“ и Гребната

Наскоро прочетох във фейсбук, че в Пловдив имало 11 км. велоалеи и сме си изпълнили кажи-речи на 1/3 проекта за 42 км. или колкото там бяха по проекта за Интегриран градски транспорт. И за пореден път се убедих, че с някои хора живеем едновременно в един и същ, но някак си различен град... Така. В Пловдив единствените места, които могат да претендират, че имат велоалеи, са бул. „България“ и прясноизградената алея по бул. „Източен“ от „6-и септември“ до „Мария Луиза“. Както и да ги меря, не ми се получават 11 км.

Алеята по бул. „България“ и непрактичността ѝ на моменти са коментирани и дъвкани, затова се фокусираме върху новата по „Източен“. И, за изненада, тя не е съвсем отвратителна. Отделена от пътя, симпатична с червените си плочки, достатъчно широка и приятна за ползване. Най-големият ѝ гаф – не може без такъв, добре дошли в България!, - е начинът, по който свършва в южния си край – с висок бордюр и без никакво продължение наникъде. Да приемем, че все пак тепърва ще започнат да се изграждат още алеи и някаква мрежа (която дали някога ще видим, един Бог знае), тези проблеми ще отпаднат. Важното е, че ако до всеки булевард в града има такава велоалея, градът ни няма да е ужасно смешно място за нормално придвижване и, макар и с кусури, алеята е окей и използваема. Ако ремонтът на ГДК може да събере 1/10 точки като изпълнение, то тази велоалея смело може да претендира за 6 от 10 точки.

За ограничаването на движението на пешеходците на Гребната до два метра и безумното еднопосочно движение на велосипедисти, пародийно наречено „велоалея“, вече писахме. Това заслужава вечен присмех и подигравки за пълното непознаване на мястото, което преустрояваш.

Велопаркингът до мола

Едно от най-хубавите събития на лятото, при това не само защото „За Пловдив“ участваше в него (намигваме невинно). Напротив – радваме се, че бяхме част от нещо, за което винаги сме се борили и ще се борим. Градската ни среда трябва да се създава по този начин – с идеи на млади хора, с конкурси, а самото създаване на паркинг за велосипеди е великолепно. Тук частният инвеститор изпреварва с много Общината, която уж има задължение за такива неща. И идеята на частния инвеститор не е социална и благородна, а просто е отражение на обществения интерес – хората искат да идват с велосипед и когато имат условия да го направят, ще си ползват велосипеда. Така магазинът ще е по-успешен. Дано все повече институции (без значение частни или общински/държавни) го осъзнаят това. А това, че стоянката е оригинална и има вид, помага единствено на това, което уж си  мислим, че имаме – уникален и различен град, а не поредния, създаден по калъп и по-готин само  щото е изкопал няколко камъка.

Културата на един град е това, което се случва в момента, това, което имаш и ползваш, и най-вече красивите неща, които хората вече приемат за даденост, но ще направят впечатление на гостите ти. И не да дойдат на пешеходната пътека до ГДК и да си кажат „Ей, това го видях в Прага!“ или на новите ни модерни спирки и да кажат „Уау, това го видях в Милано и Нова Загора!“, а да видят велостоянката и да кажат „Ехаа, такова нещо виждам за пръв път където и да е!“. Така се става столица на културата.