Пловдивски архитектурен март: Малко пролетни усмивки, и поредните скандали покрай ГДК

Преди година архитектурните обзори стартираха като крайно критична рубрика, която да се опитва да обясни защо алуминиевата дограма на старите къщи не е много готина и защо овощната проекция на „алуминиева дограма на стари къщи“ – палмички с лампички и бели камъчета навсякъде също не е готина. И някак си тогава не сме вярвали, че някой път ще напишем архитектурен обзор с толкова много положителни неща. Не само, защото палмите – очевидно несъздадени за нашите, дори топли, зими – увяхнаха и пожълтяха масово, а и заради съвсем обмислени и последователни решения – и от частен бизнес, и, о, чудо, от Община:

Пловдивски архитектурен февруари: Без паркинг, по-висок Партиен дом и хубав стадион

Януари беше топъл, февруари студен, времето съвсем се обърка и никога не можем да предвидим какво ще ни поднесе. Същото е и с обновяването и промените на градската ни среда. Щеше да имаме паркинг, после се оказа, че няма да имаме. Не ни хареса партийния дом, щото бил висок, но го надстрояваме. И докато чакаме да се построи най-модерният стадион в България, взеха че го направиха още по-хубав с обновен проект. Какво ни донесе все пак февруари?

Пловдивски архитектурен януари: Все лоши новини за градската среда

Нещо ново в Пловдив? Не. Съжаляваме, че ще сме клиширани в архитектурния обзор за януари, но продължават да се случват едни и същи неща, напомнящи лош филм за един ден от Коледа или пресконференция след футболен мач. Съдията опорочи труда на момчетата. Грандиозни и фундаментално важни проекти за Пловдив се случват без абсолютно никой (освен шепа хора в канцеларии и техните приятели с диплома от ВИАС) да знае. Поне можем да се забавляваме (през сълзи), че в „архитектурни конкурси“ за обществени пространства и сгради, описващи Пловдив, рекламирани като „открити“ или нещо такова, участват от 4 до 8 студиа.