Нещо ново в Пловдив? Не.
Съжаляваме, че ще сме клиширани в архитектурния обзор за януари, но
продължават да се случват едни и същи неща, напомнящи лош филм за един
ден от Коледа или пресконференция след футболен мач. Съдията опорочи
труда на момчетата. Грандиозни и фундаментално важни проекти за Пловдив
се случват без абсолютно никой (освен шепа хора в канцеларии и техните
приятели с диплома от ВИАС) да знае. Поне можем да се забавляваме (през
сълзи), че в „архитектурни конкурси“ за обществени пространства и
сгради, описващи Пловдив, рекламирани като „открити“ или нещо такова,
участват от 4 до 8 студиа.
Стълбите на Каменица
(визуализация на четирите проекта за Стълбите на Каменица)
Едно от забавните неща, които може да
правите в свободното си време е да коментирате архитектурни проекти само
по техните визуализации. Или със същия успех, музикален албум по
обложката му. Тъжното е, че в Пловдив – а и България, като цяло – хората
харесват интересните визуализации, и никога не се замислят в смисъла
зад тях.
Т.нар. „конкурс“ за Стълбите на Каменица
който е ненужен никому, за който никой не разбра и в който общо взето
никой не участва, в един момент се оказа, че има победител. Нито чухме
за обсъждане на идеи, нито за решения на жури, нито кое е било журито
всъщност. Един ден просто из медиите някак си се появиха картинки, които
хората бурно аплодираха и с пълни шепи гълтаха клишетата за „препратки
към археологията“, „потапяния в различен свят“ и „вградени лампички по
цялата дължина“.
По-конкретно, поне от това, което можем да
разберем от статии в интернет: Очевидно Пловдив има недостиг на
неизползваеми пространства за култура и създаваме някакво малко лятно
кино. Някаква лоша шега е това че за промяна на пространство, като
Стълбите на Каменица, участват 4 студиа, нито едно от които няма
уеб-страница, портфолио или нещо подобно в интернет. Но съвсем логично
следствие, предвид медийното популяризиране на този конкурс.
Нямаме идея какво представляват 2, 3 и 4-о
място, но победителят явно не си е направил труда да проучи
историческия и пространствен контекст на стълбите, които нямат абсолютно
нищо общо с никаква археология, към която да правим препратки – идеята
им е да бъдат подход към Сахат тепе и препратките трябваше да бъдат към
това (макар, че честно казано във визуализациите нещо ми убягват
„препратките“, съжалявам за бедния речник, но е забавна дума, към
археологията).
Добрата новина е, че често тези конкурси
се правят просто ей така, за шоуто, и тези 6000 лева, отделени от
бюджета на районната администрация са дадени само за проектиране на
нещо, за което всъщност има проект от преди около 10 години. Също случил
се без никаква прозрачност всъщност.
Конкурсът за визия на Партийния дом
(визуализация на осемте проекта за Партийния дом)
Осем. За новия вид на сградата, която е
сигурно в топ 5 на "сгради, които присъстват на снимки от Пловдив и
оформят силуета на града", се състезават 8 колектива. Пак ще се
повторим, че нито знаем какво е журито, нито простолюдието сме видели
проектите, просто седим и се радваме и точим лиги, че „венецианско
студио“ било дало проект. Това с виенските, миланските и венецианските
неща явно никога няма да се изтърка. Аз пък си мечтая нещо голямо в
Пловдив да го проектира „студио от Люлин“.
Повече, освен смешно малкия брой
колективи, липсата на каквато и да е обществено достъпна информация за
конкурса, заданието и т.н. дребни детайлчета, няма какво да кажем, или
поне ще ви досадим и ще се повторим. Ако трябва да споделим лично
мнение, проблемът със сградата не е фасадата, стилът или материалите, а
обемът, който задушава площада и цялата гледка от Главната, която
спокойно може да вижда Родопите – както Витошка гледа към Витоша. Но кой
ще ти бутне толкова РЗП в центъра на Пловдив тези дни, само за да е
по-красиво?
Хора, улици и паркинги
Първо – Капана. Не вярваме и се радваме,
че все повече улици стават пешеходни, още повече се радваме, че този път
няма да слагаме бетонни павенца и лампички, а ще запазим сиенитните
павета и автентичния вид на квартала. Понякога се случва и това да
правим – Браво, благодарим на Общината. Тук проблемът е дали същото
мнение ще има и средностатистическият човек с адресна регистрация в
Пловдив (да се разграничава от „пловдивчанин“, което е съвсем друго
нещо), който ще се оплаче, че не може да си спре пред кафенцето или зад
халите. Градовете са за хора, а не за автомобили.
Второ – кръстовището на Водната палата.
Колелото, което ще се изгражда е интересна идея, за кръстовище, което
очевидно има проблем с левите завои. Проблемът в случая е, че
стимулираме движението покрай реката по бул. „Марица“. Реките са за
хората. Преди година някъде на конференция, на която присъстваха и
кметът, и заместници, и куп други хора от властта, френски
експерт-урбанист, работил изключително в Париж надълго и нашироко, и
доста аргументирано, обясни защо не е удачно да се правят големи
булеварди покрай реките. Марица е богатството на Пловдив и тя е за
хората, за почивка и забавление, а не досадно препятствие през средата
на града. Ама кой да чуе?
Трето – паркингът под Цар Симеоновата
градина. Няма да пишем лични мнения, професионални критики или
аматьорско заяждане. Просто за пореден път ще отбележим, че не е спазен
законът – паркинги в паркове не могат да се изграждат. Пък били те и
безценно културно наследство на България. А това, че проекти никъде
не можем да видим и само ще стискаме палци да окрадат най-много от
11-те милиона за градината, за да имат по-малко пари за строителство и
загрозняване, се разбира от самосебе си.
Ремонт на сградата на АМТИИ
Тук малко чийтваме с хронологията –
Академията я ремонтираха още през есента, но я забравихме. Затова
по-кратко и по същество. Сградата в главите на пловдивчани (дали с право
или не) е малко като Партийния дом – „соц“-постройка, поставена на
централно място в града някак си не на място, несвързана с останалите
стилове и обкръжаващата я история. Ако имаше капители и еркери сигурно
щеше да се приема повече.
Всъщност личното ми мнение е, че сградата
беше доста подходяща за там – съвсем семпли форми, ненатрапчив силует,
спокоен цвят. Днес обаче тези неща ги няма – някак си вместо съвсем
простичкия скатен покрив се появиха някакви мансарди от нищото, които
изцяло променят сградата; цветът стана класически панелен бг-прасковен.
Сградата, която преди беше фон и се сливаше с обкръжението си, сега
доминира. И хората вече съвсем с право може да се дразнят, че почти е
погълнала Античния театър.
Добрата новина?
Получава се лош, заядлив и
негативно-критичен анализ, за което съжаляваме. Този месец сякаш нищо
добро не се случи (освен Капана), което да ви покажем, похвалим и да ви
усмихне. Уви, сякаш добрата новина е, че нищо от тези неща по-горе не
може да се сравни с ужаса, който софиянци (а не хората, с адресна
регистрация в София) изживяха, когато разбраха, че вместо жълтите павета
ще имат фонтанчета, паркове с концентрични пътеки и в съседство - Алея
на спорта. София някак си изпреварва Пловдив в усърдието си да стане
по-кичозен град. Много смешно, нали?
Тъжна вест
След дълго боледуване, без никакъв проявен
интерес от политическа власт, бизнес и общественост, загубихме
поредната културна ценност на Пловдивския Пловдив(а не на виенския и
римския такъв) - една от сградите в Тютюневото градче до Бетонния мост.
Чакаме новото нещо с много тъмни прозорци и палми отпред. Нашите
съболезнования към близките на пловдивската култура и автентичната
градска красота - и на шестимата, и на техните кучета. Помен няма да
има.
No comments:
Post a Comment