Януари беше топъл, февруари студен,
времето съвсем се обърка и никога не можем да предвидим какво ще ни
поднесе. Същото е и с обновяването и промените на градската ни среда.
Щеше да имаме паркинг, после се оказа, че няма да имаме. Не ни хареса
партийния дом, щото бил висок, но го надстрояваме. И докато чакаме да се
построи най-модерният стадион в България, взеха че го направиха още
по-хубав с обновен проект. Какво ни донесе все пак февруари?
Проектът за Додунковата градина
Пак правим преразказ по преразказ, но
такава е формата на демократичното ни общество – да виждаме нещата чак,
след като бъдат построени, а преди това само да слушаме хвалебствия в
удобни медии. Хубавото е, че с времето свикваш да слушаш и долавяш някои
неща, които са атрактивен кич, чудесен метод да се харесаш на масите,
фенове на Преслава, Галена и паркирането на джипа точно до кафето ти в
центъра на града(или поне мечтата да имаш някога джип, за да го правиш
това). Такава е идеята в Дондуковата градина настилките да бъдат
променени и вместо сегашната „изпочупена“ настилка – класически
пропаганден метод – ще сложим нещо "ново", и "хубаво". В случая –
пресован бетон.
Без значение и коментар доколко
Дондуковата (или както до преди години са я наричали Градската градина,
защото е най-старата все още съществуващата градина в Пловдив) градина и
нейното историческо значение, ще се спрем на нещо друго – а именно
унифицирането на пространствата в града. Темата сме я засягали с
коментари относно бетонните павенца, които първо се появиха на Главната,
после около Баня Старинна и накрая – на площад „Гроздов пазар“. Всяко
от тези три места изгуби част от своята идентичност и уникалност, и ако
за махането на хлъзгавия врачански камък по Главната имаше резон, то по
ул. „Райко Даскалов“, около Баня Старинна и „Гроздов пазар“ спокойно
можеше да се запази старата настилка, като просто се подменят строшените
елементи.
Дондуковата градина определено няма
лошия вид на площадчето около Чифте баня, където наистина беше доста
неприятно за разходка, а сега – макар и без грам идентичност, поне е
чистичко. Но идеята вместо тиклите – големите каменни плочи – да се
сложи някакъв пресован бетон, маркира тенденцията да уеднаквяваме
всичко, без дори да има някаква идея защо.
В унифицирането на някакъв елемент от градската среда има огромен чар – например тротоарните плочи на Билбао,
които имат много семпъл, но уникален за целия свят, графичен елемент.
Но в случая не става дума за това – в случая се изтрива историята и
автентичността на града – парковете са си тук, настилките са били тук от
десетки години. А парковете с тикли, каквито има в стотици дворове на
красивите къщи от центъра в целия град, останаха съвсем малко. Нека не
вкараме в релсите на посредствеността най-стария от тях.
Без паркинг под Цар Симеоновата градина
Добрата новина, че незаконната и
нецелесъобразна идея да се прави паркинг в парк, ни стопли февруарито – в
момента на съвестта на управата ще виси само фактът, че дизайнът на
парка е грозен, в стил на Далечния Югоизток (в презентационните пана,
поставени преди време пред Община Пловдив, сами си бяха написали, че са
взели пример от парк в някаква индийска провинция, чието име не помня
вече). Смешно е как за пореден път всичко хубаво се случва не в
последния момент, а след последния момент – идеите за върщане на
скулптурите, и автентичното им място, според стари снимки.
Интересно ми е дали по стари снимки ще
опитат да възстановят и например лампите от 60-те години, които някои
хора биха нарекли „социалистически“ (пример за добра "паркова"
инфраструктура*: https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/t31/q77/s720x720/1957647_781522861876301_640702536_o.jpg).
Защото чухме, че новите лампи ще бъдат в „парков“ стил, което не е ясно
какво точно значи, но сме убедени, че е нещо с много орнаменти,
канелюри и коронка отгоре.
Последният все още висящ въпрос е с
фонтана „Деметра“. Нямаме представа какво ще се случи с него, чакаме
Министерство на културата да се изкаже, но като напомняне ще цитираме
инж. Димитър Кацарски и отговора му на въпроса дали като се направи
езеро и фонтан, може тепърва да започне да се изгражда паркинг отдолу,
ако се намерят пари. Зам.-кметът каза „Като инженер, мога да ви кажа, че
вече в строителството няма невъзможни неща“.
Партийният дом – най-малкото зло
Странно беше как разбрахме, че Партийния
дом е грозен, решихме да го променяме, но с идеята да акцентираме на
най-силния му елемент, който го прави грозен – височината му. В случая
обаче няма да коментираме безумните изисквания на общината за още етажи,
а само крайния резултат на конкурса. А той всъщност не е съвсем лош.
Лекото разчупване на фасадата за новия
асансьор е интересно, а огромният атриум, който да посреща гостите е в
много хубав контраст спрямо сегашният скромен вход на иначе обществена
сграда с – би трябвало – свободен достъп. Хубаво е, че дизайнът на
покрива на концертната зала – едно от малкото свестни неща на сегашния
дизайн, не се бара, лошо е, че май ще загубим вътрешното дворче, което
пък така и така до сега никой не ползваше. Неясно остава само
предназначението на тези бели неща, някаква аркада вероятно(?), пред
централния вход на сградата.
Хубаво е, че все пак видяхме какво ще се
прави, макар че конкурсът можеше да бъде много по-открит и
разпространен сред обществото.
Ремонтират къщата до Драматичния театър
По онази къща, която два дни преди
Парламентарните избори миналата година така гръмко и шумно получи старт
на своя ремонт, който всъщност така и не започна 10 месеца, вече има
работници. В политиката май нещата се случват много по-бавно. Хубавото
е, че в следващите години на горе-долу всеки 12 месеца ще има избори и
по-често може да получаваме такива подаръци.
Стадионът на Ботев бета версия
Първоначалният вариант на стадиона бе
достатъчно хубав, но явно трябваше още малко подобряване на
функционалността му. Вместо по-ръбатите, може да ги наречем „ретро“
форми, сега имаме по-модерна фасада и обла козирка, която все пак също
си има свой чар. С малко носталгия може да се погледне и към загубата на
стълбището и централната фасада, която в първия вариант се запазваше,
но сега я няма. Вместо онова смело решение, сега имаме класическо за
последното десетилетие остъкляване от горе до долу. Във всеки случай
идеята стадионът да се проектира и строи наведнъж, а не да му се прави
дизайн за всяко отделно парче, дава много по-хубав и завършен, цялостен
резултат. В България няма с какво да сравняваме, така че тук особена
критика по дизайна и външния вид е досадно заяждане, за сметка на
най-накрая стадион, с който страната ни може да се гордее.
---
* Снимка: Фейсбук група Ретро Пловдивъ https://www.facebook.com/pages/РЕТРО-ПЛОВДИВЪ/304136029614989 .
No comments:
Post a Comment