Пловдив стана център на архитектурното внимание в последните седмици покрай фестивала Sofia Architecture Week и идеята площад „Централен“ да бъде реновиран след открит международен конкурс. Дали ще се изпълни тази идея или отново ще сме свидетели на замазване на очите стил „Метростанция 20“ или площад „Света Неделя“ в София ще разберем съвсем скоро. Пловдив все пак продължи да се променя в последните 3 месеца, с и без архитектурния фестивал, но дали за добро или за лошо?
Какво ни допадна и какво – не, четете в архитектурния обзор за тази есен и всичко, което се случи от средата на септември до средата на декември:
Павилионът на Нощта на музеите и галериите и Алтернативната карта
Инфопавилионът за Нощта на музеите и галериите през септември е поредната готина намеса от архитектурното „Студио 8 1/2“, която ни прави оптимисти за бъдещето на Пловдив. Макар, че явно има хора, които не смятат, че те са архитекти и един от най-големите световни уеб-сайтове за архитектура се бъркат да ги награждават, младото студио пак изглежда ще е създало единственото положително нещо в града ни за изминалите месеци.
Целта на Нощта е да дава достъп на хора от всички поколения до разнообразни форми на изкуство по съвременен и актуален начин – съвсем очаквано беше и сборният пункт на всичко да има вид на нещо, създадено през 2013-а година. Убийствено скучно белите панаирни павилиони, които са еднакви от 20 години (и някои от тях стоят на пл. „Стефан Стамболов“ до общината: да, намек е), нямат място в град, който има намерение да се нарича столица на каквото и да е. Радостно е, че все по-често се случва различни организации да се обръщат към младата архитектурна гилдия и хората с нестандартен и актуален поглед върху нещата. Вярата е, че е въпрос на време това да го прави и общината.
По същото време се появи и само за ден стана ценно и рядко издание Алтернативната карта на Пловдив, пак дело на Студио 8 1/2 и на фондация „Open Arts”. Целта на нестандартната брошура, е да видите, че в Пловдив има и други неща, освен римското наследство, Стария град и къщите по Главната улица. Картата идва съвсем навреме, за да покаже, че клишираната представа за най-древния град в Европа е изтъркана и Пловдив е далеч по-ценен от това да показваме Античен театър, много подобен на този в Мерида, Испания, Възрожденски къщи, каквито има хиляди из цяла Турция, или доста хаотично редуващите се 4-5 стила от края на 19 век по Главната. Красотата е в смесването на тези неща, и най-вече е в това, че не са само те.
Пловдив може да се хвали с модернизма и баухауса си, с многото разнобразни и красиви религиозни храмове, с Тютюневия сецесион, с живата „Отец Паисий“. Поединично тези неща ги има навсякъде, но красотата е в тяхното смесване, и Алтернативната карта ви кара да правите точно това – да обикаляте по тематични маршрути, които се смесват с традиционните гордости на града ни, да откривате сами нови неща. Честно казано останах страшно изненадан от интереса на пловдивчани и гости към картите, които изключително бързо бяха разграбени, преиздадени втори път и отново – колекционерска рядкост.
Кривите лампички по Главната
Главната пешеходна улица е мястото, в което най-често се срещаме с града. Всъщност най-директните срещи на хората с града са на улицата, когато се разхожда пеш. Затова и Главната трябва да бъде най-деликатно и най-обмислено пипана, когато нещо по нея се променя – дали ще се слагат някакви несвързани по никакъв начин с Пловдив и пловдивското стълбове, дали саксии, на които им виждаме само дъното, или слагаме счупени лампи, на мястото на други счупени лампи.
Проблемът с подмяната на едно подово осветление с плочки, които после бяха заменени с друго подово осветление вече бе засегнат в предния обзор, но към декември вече имаме и резултат от новите лампи. Ще похваля общината, като нарека подредбата им „некадърно дивашка“, защото ако отново ги обидя, може да решите, че съм настроен негативно. Лампичките, които пресичат диагонално улицата са поставени накриво, като около половината не уцелват идеалната права линия, която уж се гони. От различните направени линии пък, половината лампички вече са счупени или просто не светят. А цялата аргументация да се сменят бе, че старите били чупливи...
Единственото по-обидно нещо, което продължава да се (не)случва по центъра на Пловдив е ремонтът на сградата до Драматичният театър, който започна в седмицата преди Парламентарните избори през месец май и явно завърши в понеделника след резултатите. Чакаме сградата да падне или да дойдат нови избори.
Sofia Architecture Week
Изключително радостно е, че този форум дойде тук, но по-важното е дали ще успеем да си извлечем ползите като град. Смятам, че е наивно да се смята, че събитие с такова име идва ей така, от любов към Пловдив тук, и неслучването на нищо хубаво в София и съществуването на човек като Петър Диков няма нищо общо с това местене. По-важното в случая е да оценим и да не подминем с лека ръка най-пловдивския момент от фестивала – конкурсът за площад „Централен“. Сякаш е прекалено сложно да се обясни защо конкурсите са важни, но най-важното, към което трябва да се стремим е – ако искаме да ни харесва това, което ще получим (евентуално), трябва да търсим прозрачност и равни условия за всички участници.
Страхотно звучи и ужасно се изпълнява идеята например ремонтите на булеварди да се осъществяват след публични обсъждания – тоест хората да решават в някакъв диалог с общината коя улица първо да бъде преасфалтирана след коя. До момента единственият по-голям провал от „публичните обсъждания“, които общината изпълнява, са лампичките по Главната. Обикновено на тях има по 2-3 души, тъй като са обявени „по закон“ в нечетени вече от никого вестници, и се организират в работно или точно след края на работното време, когато никой няма да отиде. А след това пък замазваме очите с анкети в сайтове, в които отдавна са изгонени всички хора, които имат мнение, различно от кметското.
Като хубав момент трябва да отбележим поне „незабраната“ за провеждането на акцията „Подай ръка на Капана“. Успоредно с нея бе обявена и идеята да се разшири пешеходната зона в квартала, при това този път по много по-удачния начин – без да се пипат паветата. Дано. Другото добро нещо в подобна насока е масовото поставяне на антипаркинг колчета по всички булеварди – определено адмирации за общината, които явно не винаги вземат само идиотски решения (тук трябва да отбележим „пропуснат конкурс за по-удачни колчета“, трябва да си измисля знак). Добър момоент бе и сподавеният смях в цялата зала, когато кметът обяви с гордост идеята си да строи паркинг в центъра на града под парк, за да намали колите в центъра, чрез осигуряване на по-удобни и повече места... За разлика от политическото му обкръжение, в ГДК на откриването на Sofia Architecture Week имаше архитекти, които имат капка представа от градоустройство.
Дърветата в Кичука срещу Палми на общината
Става безсмислено да си повтаряме, че харченето на общински пари за палми е особено глупаво, докато градът ни страда от липса на зеленина. Чудесен пример направиха гражданите на Пловдив, който отделиха собствени средства и усилия, за да оплетат красиви шарени дрешки на дърветата в Кичука. В същото време субтропични палми за десетки хиляди левове красят целия център на град с преходно-континентален климат. И съвсем логично не могат да преживеят сами зимата, заради което биват обличани с найлони и някякави кабели в 3 месеца от годината. Усилия, каквито не се полагат за нито едно друго растение в Пловдив – поне не и от общината. С тези средства отдавна можеше да си залесим ивицата посредата на „Цар Борис III Обединител“ от Тримонциум до университета вече...
Сграда на годината
На финала две думи за конкурса „Сграда на годината“. Би ми се искало този обществено популярен конкурс да води до някакви дебати или обсъждане за естетиката на строителството в България, но сякаш в повечето случаи се награждават неща с доста спорни естестически качества, просто заради състезанието. Като пловдивчани можем да си пожелаем повече наши сгради да спечелят, като този път имаме силно участие най-вече с базата на Ботев в Коматево (която всъщност ще бъде променена съвсем скоро с нови трибуни) и Малката базилика (която все пак е с доста спорен екстериор и стени, напомнящи за хипермаркет, а не за културна постройка... градинката и интериорът са приемливи). Новата зала на ПУ е окей – нова е и е зала, но някак не впечатлява с нищо новаторско в архитектурата.
Като хора от региона и живеещи на половин час път с кола от велинградското село Дорково – можем да си пожелаем едно от най-красивите неща, построявани в последните години в България – Плиоценския парк, да беше попаднало поне в нашата си българска класация. Като нищо обаче ще попадне в някоя световна. Както куп други хубави неща, които в България не ги оценяваме, но по света ги харесват. И чак тогава ги захаресваме и тук.
-
Архитектурата е лицето на нашия град – дизайнът на улиците, по които се движим, срещаме се, живеем. Ако ни е приятно да се разхождаме и да гледаме градовете си, значи те имат хубава архитектура. А ако ни е приятно, сме щастливи и можем да творим и да ползваме въображението си повече.
Този съвсем семпъл опит за обяснение защо е важно да се интересуваме от градската среда, която обитаваме, е аргументацията ни защо ще ви занимаваме с архитектурна коментарна рубрика. „Пловдивските архитектурни обзори“ стартираха, като част от концепцията на нашите приятели в „За Пловдив“, която обаче преминава във фаза на реконструкция, но коментарите ще продължат да съществуват тук, в Медиакафе.
Пловдивските архитектурни обзори проследяват събитията в града, свързани с архитектурни, градоустройствени и урбанистични намеси, промени или идеи. Смятаме, че градът ни би изглеждал много по-добре, ако идеите преминават обществен контрол и професионална критика, преди да бъдат подложени на изпълнение (поне общинските, върху частните гражданите не могат да имат такъв контрол, въпреки че ще си позволяваме да ги коментираме) – а това е нещо, което в Пловдив безспорно липсва.
Изключително важна тема, свързана с това е (почти) пълната липса на архитектурни конкурси, която да дава шанс на разнообразни и най-вече млади архитекти със съвременни идеи за изкуството да влияят на градската среда! Друг важен момент в развитието на нашия град е транспортът и неговата зелена система – с това са свързани както странните идеи за постоянно разширяване на булеварди, така и улесняването на използване на велосипеда като съвсем разумно средство за придвижване в града, така и запазването на парковете и зоните за релакс. Тема на обзорите, разбира се, ще бъде и културно-историческото наследство и смелият ни опит да разширим мирогледа на хората извън Възраждането и нео-класическите постройки по главната. А, да, и не харесваме палми.
No comments:
Post a Comment