През декември ни беше студено, видяхме се с роднини, които виждаме рядко през годината, ядохме, пихме и празнувахме. Всеки си е направил и някаква годишна равносметка. Промените в града ни обаче не спряха, както и различните предложения за нови проекти и строителство. Усмихнатата част е, че все пак продължаваме да имаме добри примери, на които да се порадваме. Медиакафе продължава рубриката "Архитектурен обзор на Пловдив" с поредното декемврийско издание, в което има както тъжни тенденции, така и хубави неща. Е, какво се случи с архитектурата и градоустройството на Пловдив през декември:
Преасфалтирането на Богомил и махането на паветата
За разлика от безспорни глупости като паркинг в центъра на града, въпросът с премахването на паветата от пловдивските улици определено може да се погледне от няколко страни – със сигурност за автомобилите е по-удобно да карат по равен асфалт; далеч по-добро сцепление, т.е. по-кратък спирачен път; в същото време обаче тази настилка провокира шофьорите да вдигат високи скорости, а също толкова важно: губим част от историята на града. Спорен е и въпросът коя от двете настилки е по-чиста и по-добра за здравето и въздуха.
Като цяло крайното неумение на днешните „майстори“ да редят павета ни принуждава да се радваме на всяко преасфалтиране, защото каквото и да говорим, пътищата не трябва да трошат коли, не трябва да те е страх, че хвърчащо паве ще те удари или че след всеки дъжд ще се появява онази огромна локва срещу детската градина. В случая с „Богомил“ нямаме нищо ново – за щастие успяхме да запазим дърветата, но пешеходците отново са на второ място по важност, а на никое място са велосипедистите, за които продължава да не се случва нищо.
Паветата обаче са безспорна и неизменна част от историята на града и на някои места те просто са задължителни да останат. А в същото време не знаем какво се случва и къде отиват всички пловдивски павета, въпреки уверенията, че били някъде си на склад... В разговорите за паветата трябва да отбележим и добрата инициатива на колегите от Под тепето и тематичната им рубрика, за което могат да получат само адмирации – ако на повече хора или медии им пукаше за автентичния Пловдив, може би глупостите, които се вършат щяха да са по-малко.
Кичозните павета от Главната – вече в целия град
Тамън да се чуе някаква добра новина в Пловдив и веднага тя е зарината от 200 идиотски идеи. След като площад „Гроздов пазар“ беше преименуван на площад „22-и септември“ по време на предния мандат на общинските съветници, сега се появи идеята той да върне старото си име и отново да се казва така, както всички му казват.
Привидно разумно решение, но пълно с куп глупости. Политическата шизофрения да предлагаш за гласуване решение, което по-рано си взел в обратната насока, когати си бил управляващ, не се нуждае от коментар. Успоредно с това (силно се надявам само с идея да бъдем саркастично-оригинални) се появиха и официални предложения да върнем имената на булевардите „Георги Димитров“, „Лиляна Димитрова“ и някой площад, който някога се е казвал „Мара Малеева“ и всички го знаели с това му име. Мара Малеева не е успешен български състезател по тенис на корт, а съпругата на Тодор Живков.
В по-чист архитектурен аспект, площадът е в ремонт. Да, ако не минете от там няма как да знаете. Отново без проект, идея, визия, някаква връзка с квартала и средата, в която се намира. Накратко: в безкрайно различната обстановка, се поставят асболютно същите плочи, като по Главната. Стискаме палци на никой да не му хрумне да слага подово осветление. Не, че ще ни свети в очите – вече се видя, че ще се развали за месец и няма да свети, просто ще е още по-кичозно. Да, разбира се, чудесно е, когато нещата се обновяват, правят се по-удобни за хората и се махат онези готини незалепени плочки, върху които като стъпиш след дъжд и пръскат навсякъде. Нека обаче, ако ще сме град на култура и някаква естетика, да го правим със стил и мисъл, а не „защото имаме много от тези павета на склад“.
Абсолютно същите павета в трета различна среда от Главната и около площад „Гроздов пазар“ са наобиколили Баня Старинна. Да, изглежда по-подредено, чисто и спретнато от старите потрошени плочки. Абсолютно нужно, около един от важните за Пловдив обекти – Центъра за съвременно изкуство. Обаче пак опираме до архитектурна и градоустройствена мисъл, стил и някакво съобразяване със средата. Липсват.
Новите тротоари в Тракия
За разлика от ориенталските на вид и по произход плочи, с които се сдобива един от най-красивите квартали на Пловдив – между Сахат тепе и Бунарджика, Тракия се развива в друга посока. Тротоари от бетон или асфалт отдавна са модни из Европа и то не случайно – просто са по-евтини и се поддържат далеч по-лесно. Да, липсва им естетиката на плочи с различна форма, но за квартал, като Тракия, това е далеч по-разумното решение. Освен това и се вписва в досегашния стил, който се е спазвал от създаването на квартала (с малки изключения). Тук слагаме одобрително плюсче на районната управа.
Нещо хубаво и в Пловдив - Да за теб
Дълги години Артнюз кафе, дело на архитектурното студио ММХХ, беше мястото с най-добър интериорен дизайн в Пловдив, но близо до аптека Марица се появи достоен конкурент – „Да, за теб“. Чудесното кафене-бар-магазин и какво ли още не в едно показва наистина съвременен вътрешен дизайн. Там виждаме неща, които отсъстват по останалите заведения, офиси или каквото ви хрумне – истинска оригиналност; уникалност; страшно внимание към детайла; уважение към средата и мястото, което е използвано; хумор.
Пръст във всичко това никак не-изненадващо има архитектурното студио FUNKT. „Да за теб“ определено е събитие за Пловдив, но уви, не е събитие за България (което не значи, че няма с какво да се похвалим). Съвсем ясно си личи почеркът, с който е проектирано например „+ това“ в София. Което, неслучайно, също е дело на FUNKT, макар и явно по-млади.
Белите тухлички сме ги виждали къде ли не, дори в Пловдив вече (макар и малко самоцелно на места, щото е „яко“), висящи на кабел крушки вече са на мода почти навсякъде, но поне в случая съчетанието им е доста добро и наистина можем да си говорим за нещо с цел и общ стил. С дограмата, менюто, написано върху кашони и вида на тоалетните под стълбищата вече можем да се гордеем, че са в Пловдив. Заслужава си да се посети само, заради изкуството – а за оригиналните храни и питиета, вече е нужен друг, кулинарен обзор, но... и те не отстъпват.
Годишен обзор
Декември и януари са времето за годишни обзори, анкети, класации и какво ли още не. WhaTA сякаш се справят достатъчно добре с годишната си класация (разбира се, местният шовинизъм ни човърка – не би било зле да се намери място за всичко, което се случи с кино „Космос“, а защо не и за Алтернативната карта, може би и за Инфопавилиона на Нощта на музеите...). За да не ви отегчаваме, ще се ограничим с по три лоши и три хубави неща, които се случиха на Пловдив през годината:
лоши
- Обединяваме в едно: тенденцията в публичните пространства за почивка да се слагат неща, адекватни за Тенерифе или Вегас – лампички по настилката през метър (повечето от които за щастие вече са счупени), и палми, палми, палми...
- Градският дом на културата и неадекватността на местната управа поне да се съветва с компетентни лица, когато хвали "чудесната" архитектура на това.... нещо.
- Огромните усилия да си направим трафика по-ужасен от софийския с паркинг по средата на града, против всякакви закони на урбанизма, и (почти) пълната липса на улесняване на транспорта за пешеходци и велосипедисти. Отново – неадекватност на градската управа да се съветва с компетентни лица относно въпроси по урбанизма, заради което ни се смеят всички набори, както се пее.
нелоши
+ Кино „Космос“ е тема, по която се е говорило много, но и така трябва – млади хора без финансиране и без кой знае колко свободно време, намират такова, за да съживят едно забравено пространство, архитектурен шедьовър и в крайна сметка направиха много, много повече, от колкото три общински администрации и 20 млн. лева с ГДК.
+ Студио 8 1/2 са все по-активни – През 2012-а станаха причина да влезем в световния печат с нещо хубаво (Съвременната библиотека), а не с протести, политически (опити за) убийства или събличане на футболни треньори. Тази година вече ни подариха Алтернативната карта, която се надяваме тепърва да се разраства и обогатява, и павилионът на Нощта. За 2014-а си пожелаваме още павилиони, вече цели сгради, а и достойна конкуренция!
+ One Architecture Week – както състоялият се фестивал, така и тези, които предстоят. И всъщност по-важното – това, което фестивалите могат да ни донесат. На първо време мечтаният от цяла България нормален архитектурен конкурс, на второ – Капана да престане да бъде за автомобили, а да бъде за хора. Както не вярвахме през април, че нещо може да се случи с кино „Космос“ от едно почистване, така и сега скептицизмът, че Капана ще стане арт-квартал е сериозен, но може и да се случи нещо, когато млади и интелигентни хора, имат пръст във всичко.
No comments:
Post a Comment