Архитект Антоанета Топалова: Най-добре е да се възстанови паважът по бул. „Руски“

Архитектурният анализ на живота в Пловдив през втората половина на април продължава с мнението на специалиста арх. Антоанета Топалова - един от професионалистите от по-опитното поколение, който поддържа твърда позиция за запазването на автентичността на Пловдив. По думите й, за архитектурата, както и за живота, може да се говори безкрай – особено ако целият професионален път е преминал главно през и за Пловдив.



За новооткрития Градски дом на културата „Борис Христов“


„Чудесно е, че ще имаме обновен Дом на културата. Как е поръчан, как е изпълнен - това архитектурната общност на града нито научава,нито обсъжда - „ Великият ЗОП” /Закон за обществени поръчки/ допуска да се промъкнат случайни, субективни и др.п. решения и договори. Кметовете „бързат”, няма време за обсъждане - в резултат за двата мандата на г-н Чомаков /а не за двете оповестени години/ сагата на Дома, последвана от нещастните спирки на МГТ, може би ще стане факт. А самият факт поражда въпросителни от общ характер. Защо не са осигурени паркоместа за този обект с всичките му елементи – в т.ч. и „най-съответстващият” на съдържанието обект фитнес център? Защо се изсякоха големите дървета пред Дома? За функционалните и естетическите качества на залите и фоайетата бих могла да говоря, след като ги посетя“, споделя арх. Топалова.

За новата спортна зала „Колодрума“


„Тази зала носи същите характеристики като всички инициативи на по-предишните мандати, а именно - превес на частни интереси над обществените. Едва сега – т.г., в НКПР (национална концепция за пространствено развитие) се поставя като първо условие доминантът на обществените интереси при всички устройствени проекти – дано!!! Нещастната зала е оставена в един терен, напълно недостатъчен за нормалното й функциониране. Все още не всичко е загубено, но гаранции няма. Разработва се проект, който осигурява 350 паркоместа за зала с капацитет 6-8 хиляди зрители! По норми са необходими около 1200 бр. ... Къде ли ще се намери парк с езеро, та да се изкопае подземен паркинг?...“, пита с намек архитектът. „За зелени площи, за открито обществено пространство към залата изобщо не може да се говори. В тази връзка оранжевите прозорци, които може би някои не харесват – за мен не са проблем“, завършва Топалова.

Преасфалтирането на булеварди и ремонт на тротоари

„Добре е да се рехабилитират булевардите и улиците, а дано дойде ред и на всички тротоари. Не възразявам това да се извърши по възможно най-ефективен начин - т.е. не скъпо, а много добро. Възразявам срещу унищожаване на автентичност за сметка на едностранен ефект /улеснен автопоток, поевтинена поддръжка, мандатна слава и т.н.и т.н./ Сигурна съм,че паважът е по-подходящата настилка за Капана - изпълнена така, че да е удобна за съвременния пешеходец; Сигурна съм, че за бул. "Руски" е по-добре да се възстанови паважната настилка.По–добре е за автентичността на защитения обект на културното наследство, а мисля, че и бедните чинари ще стареят по добре с корени под паваж. Мисля,че по този свиден за пловдивската памет булевард колите може да се движат с ограничена скорост по паважа, а ако бързат - да минават по другите улици“, споделя нестандартната си идея за булеварда Топалова.

Червената църква като пример за Малката базилика

„Червената църква е национален обект. Време беше да й се обърне съответстващото внимание. Малката базилика се изявява за широката колегия (към която принадлежа и аз) като изненада - нормално за последните десетилетия. Не познаваме проекта и концепцията му. Ние все си мислим, че за такива проекти е добре да се провеждат архитектурни конкурси - свободни, тайни, явни, ограничени... Не съм уверена, че този проект не би спечелил - интересен е, но би имало възможност за сравнение“, казва още архитектът относно наболелия в цялата страна проблем за липса на архитектурни конкурси.

За рушащите се сгради в Стария град и плахите опити на Общината да ги спаси
„Безспорно най-добре е Старият град да се възобнови и при това, преди Общината и държавата да забогатеят. Не зная дали е възможно. Онова, което зная, е, че ако инфраструктурата приоритетно цялостно се подобри, застрашените сгради, подходящо естетски обезопасени, няма да пречат на великолепното изживяване, което е разходка из Стария град. Сигурна съм, че е по-добре да се запази възможността за автентично възстановяване на субстанция, вместо да се подкрепи частна инициатива, която руши скали, надстроява с мансардички, двукатни покриви, аркадки и други подобни (не са ли и кич освен всичко?!) А бедният „Капан“ - как лъскаво и мащабно мутират „защитените” улични силуети! Това не трябва да се допусне за Стария град!“, завършва Топалова.