Пловдивският архитектурен май – част 1

 Архитектурните обзори за развитието на Пловдив продължават с пролетните събития от първата половина на месец май. Въпреки че новинарските емисии се въртяха основно около изборите, професионални анализи на работата на печатниците из страната и защо Бон Джоуви си тръгна толкова рано, градската среда на Пловдив не спря развитието си. По добър или по лош начин, ще видим.

 През първата половина на май се нагледахме и наслушахме (поне аз) на предизборни, изборни и следизборни клюки, лъжи, манипулации и фалшификации и, за съжаление, май не чухме нито една истина. На фона на тоталната липса на политическа кампания и някакви реални платформи ми се искаше да драсна няколко положителни реда за хубави градинки, нови улички и цветя и рози навсякъде. Уви, изборите сякаш се отразиха и на създаващите градския дизайн управници и почти целият анализ е негативен, за което се извинявам предварително. Искам да съм позитивен, но заобиколени от палми, легени и близо два месеца разкопани спирки, не мога, съжалявам...

 Новата велоалея на Бунарджика

Преасфалтираната централна алея на Бунарджика е страхотна новина, няма какво да се мръщим. Пътят там бе доста компрометиран, както е модерно да се казва, и никак не бе удобен нито за пешеходци, нито за детски колички, нито за велосипедисти. След преасфалтирането му обаче се сдобихме и с нещо, за което се твърди, че е велоалея, за която, както за всичко в Пловдив, разбрахме впоследствие, а не предварително. 

Първата умопомрачителна глупост, която прави алеята тотално безсмислена и неизползваема, е формата, която, незнайно защо, тя приема в зоната пред паметника на Васил Левски. Странното кръгче, което прави, е пределно ясно, че няма да се ползва от никого и 100% от велосипедистите ще си продължат движение по права линия. Дори да приема, че това отклонение има някаква логика, не е ясно защо минава на сантиметри пред пейките, без никакво отстояние от традиционно почиващите си младежки компании там. Карай, важно е желанието – така или иначе тези ограничения не ги спазват нито велосипедисти, нито пешеходци. Ако за тази идея се знаеше предварително, някой можеше да каже, че изграждане на велоалея там е напълно безпредметно, тъй като това е кръпка в нищото. Така щяха да се спестят няколко кофи боя.

Обяснението ми към момента е, че някой иска да изпълни онези 48 км. обещани велоалеи из града в паркове, градинки и около гребната база само с боя и рисунки. В момента Бунарджишката велоалея започва от нищото в едно от най-страшните за пресичане места на "Гладстон" между Дървото и Търговската, а завършва на другия край – към „Руски“, до най-безумната спирка в западната цивилизация, невъзможна не само за велосипедисти, но и за пешеходци. Общо взето, по-доброто придвижване на велосипедисти, с поредното шумно рекламиране, се промени с около 0% след боядисването на асфалта. За да има моралното право да каже и „гък“ за по-добрия живот на хората, които се придвижват с велосипеди, някой трябва най-накрая да се постарае да направи една велоалея в града  по улиците, а не в парковете, където и без това никога не сме имали проблеми да караме колела.

Бих искал да вметна и нещо кратко за фитнеса, който се появи на мястото на ресторант „Големия Бунарджик“. Удивително смешно е, че това се представя като някакъв вид облагородяване и създаване на по-добра човешка среда, при положение че там всичко е ужасяващо грозно и плашещо, като че се намираш в някаква изкопана дупка, на която по стените си личат следите от къртачите, а самият фитнес заема около 1/10 от цялата зона. Не може да спре да ме дразни как градската среда продължава да се пипа без никаква идея за обкръжението. Тази огромна дупка трябва или да се остави зарита, като тежка рана, или цялата да бъде „облагородена“ с различни площадки за деца и възрастни. Едно пльоснато по средата фитнесче прилича по-скоро на някакво съвременно изкуство, което цели да подиграе грозната архитектура, която не се съобразява със средата си. Ако не съм разбрал и наистина е това, поздравления за авторите.

 Обновяването на Сахат тепе

Една от малкото добри новини за градската среда на Пловдив дойде от Сахат тепе. Минималната грижа, която най-накрая Общината, собственик и управник на хълма, реши да направи след безброй години опустошение, си каза думата. Зоната, която беше почти страшна за посещение, вече е красива и приятна и привлича постоянно пловдивчани и техните домашни любимци на хълма. Камъните на стените са пренаредени, изчистени, фонтанчето що-годе работи, има зеленина, пейки, кошчета, нови (забравени) пространства за почивка, дори кулата е почистена (за щастие камъните не са пребоядисани, както по подлезите на "Гладстон"...), общо взето това, което трябва да се прави по такива места – поправяш, без да се правиш на дизайнер с инженерна диплома и да влагаш някакви безсмислени новаторски идеи. Браво!

 За съжаление, някой все пак се е проявил като дизайнер на ниската площадка с някакъв парапет, който прилича по-скоро на ограда от затвор, отколкото парапет на най-откритото пространство за разглеждане на центъра на Пловдив. Сахат тепе си има ограда, която си отива перфектно на средата и мястото – площадка за наблюдение. Кахърът (макар и черен на цвят, в тази светла зелена природна среда) е бял и оградата лесно може да се смени с идентична на тази по пътеката до телевизионната кула.

 Цялостното впечатление все пак е положително и това си личи от купчините боклуци единствено в и около кошчетата. Поредното доказателство, че когато е чисто и спретнато, хората  се грижат сами за средата.

 Някой спомена къщата на Грозев!

В седмицата преди изборите премина еднодневен семинар за финансиране на различни проекти по програма „Джесика“, който обаче почти не достигна до новинарските емисии поради далеч по-важните бюлетини, които някакъв, дето решил, че е журналист, бил открил. Няма нужда да преразказвам целия семинар, тъй като не се случи нищо необичайно. На срещата присъства цялото висше ръководство на града, а урбанистът специалист, работил дълги години в Париж – Жан-Батис Вакан, разказа истории за връзката между градовете и техните реки.

 Акцентът бе именно с какво да се развива зоната около коритото (а именно: бизнес обекти за привличане на хора, социални – за почивка, и малко индустрия за цвят), по какъв начин се осигурява достъпът до него (колкото се може по-лесно) и какви да бъдат транспортните връзки (акцент на пешеходците, много пешеходни пътеки и светофари, градските магистрали – някъде другаде). Вметна се и как паркингите в центъра на града са ужасно неправилно решение, като се даде пример как в Париж и Виена (градовете модел за красивите ни спирки!!) са го разбрали това още 70-те години, а в Сеул са си бутнали градската магистрала през центъра, за да направят малко паркче с рекичка на нейно място.

 Общо взето, отново се припомни това, което строителите на градове в Европа знаят от дълги години и се споделя от техните български колеги, които могат да четат на латиница нещо различно от смс-и - че един хубав град се развива с акцент върху удобството на пешеходците, а не на автомобилите. Разбира се, това е нормален еволюционен процес и вярвам, че както в Испания почнаха да си бутат хотелите по морето например, някой ден и тук ще стигнем до този етап. Разбира се, сигурен съм, че намекнатото „Не правете паркинги в центъра на града“ от френския урбанист не беше чуто от пловдивските му,  хъм, колеги, така че толкова по темата.

 Повече ме развълнува едно друго участие на форума – на регионалния директор на „Джесика“ Тодорина Докторова, която представи няколко възможни за финансиране проекта по програмата. Покрай традиционно споменаваните увеселителен парк на Адата и Зоологическа градина, се чу и къщата на Грозев на върха на Таксим тепе. Чудо! Най-накрая извън един тесен кръг хора да се чуе нещо хубаво за този обект, който има огромен потенциал. Няма нужда да се лъжем – в момента къщата загрозява цялата градска гледка, но ако проектът на арх. Светослав Грозев бъде завършен, това ще е вероятно най-красивата сграда в града. И не, няма да е „виенски неокласицизъм“ или „нюйоркско ар нуво“, а ще е уникален пример на българското течение в модернизма.

 Варианти за къщата има десетки, като в конкретния случай се даде пример за ресторант. Тя има големи тераси, така че в тази идея има потенциал. Едно от най-големите богатства е именно откритото пространство и страхотната гледка към целия град. Друга опция е да стане музей на модернизма, галерия, какво ли още не. Моята гледна точка е мястото просто да бъде общественодостъпно – първите стъпки, за да оживее хубаво Старият град, са да направим крайните точки привлекателни. В момента те са три – Римският театър, Небет тепе и къщата на Грозев. Логиката за свободния достъп до обществените пространства мисля, че се схваща лесно.

 Големият проблем, както винаги, са финансите, както и това, че май никой не знае чия собственост е имотът...

 Поредното „бижу“ – Тютюнев склад

През първата половина на месеца бе показан проект за един от тютюневите складове до Бетонния мост, който щял да бъде новото „бижу“ на градската архитектура. Т.е. „перлата“, извинявам се, не владея този журналистически жаргон. Проектът отново третира сградата като самостоятелна постройка някъде в полето или в най-добрия случай – в "Тракия", до Форума. Уви, всичко е в стъкло, не си личат дори спомени от автентичната архитектура. За късмет, кварталът с тютюневите складове е достатъчно мащабен, та една голяма офис сграда, без да иска, да се вписва поне по размери в заобикалящата среда. Тъжно е, че още няма инвеститор (със съвсем малки, единични изключения), който да реставрира в автентичен вид някой тютюнев склад. Уви, тенденциите от Рур от средата на 90-те ще стигнат до България вероятно през 2030-та. 

 Пускам само една иновативна и непроучвана идея в общественото пространство с надеждата колкото повече се говори за нея, толкова по-скоро да се случи. Архитектурен конкурс за частна сграда. Walltopia и в Пловдив.

 Спирам се от по-сериозна критика на проекта за тютюневия склад, тъй като все пак говорим за частна сграда, а зад конкретния обект стои студио архитекти със своите имена и ако на някой не му хареса, спокойно може да потърси и да разбере чие е това творение. За разлика от редицата обществени общински проекти, издигнати или реставрирани от „анонимни“ архитекти, за които разбираме как ще изглеждат чак след като им прережат лентата. Браво, че все пак го показахте.

 Палми в Пловдив и цветя в легени

Саденето на замръзващите през зимата палми из града продължава – този път по бул. „България“. Няма обяснение защо такова растение може да се намира на друго място, освен около поп-фолк бар или казино. Чисто естетически проблемът не мисля, че е чак толкова сериозен, тъй като и малките деца знаят, че палмите пловдивска зима не могат да изкарат – пък било то и най-меката от години. Т.е. рано или късно в главата на хората ще уври логичното. Проблемът е, че се харчат ненужни пари, които могат да се дадат за нормални, традиционни за Пловдив дървета, които в тези загубени години могат да израстат хубаво. В крайна сметка доста по-спокойно може да се гледа на този кич в „Северен“, отколкото около Римския стадион, но там палмите са толкова повехнали, че почти не си личат.

Достойна конкуренция за грозота обаче са новите пластмасови легени, които първо се появиха около Градския дом на културата, а вече довършват грозотата на черните чугунени „виенско-испански“ стълбове. Върхът на безумието е, че са поставени високо, като за обикновеното градско око се виждат само някакви изтъркани дъна, а зеленината отсъства изцяло. Явно ще чакаме доста време, докато зеленината израсте и скрие пластмасата. Стоманените въжета с карабинерки, на които висят, пък довършват грандиозната чалга. Тотална липса на какъвто и да е дизайн или отново опити на инженери да бъдат артисти – не знам, но резултатът е плачевен.

Явно пак се опитваме да приличаме на Бургас (там поне техните легени-саксии са зелени), но вземаме най-грозното от всичко. Що не копираме невъобразимо по-красивите модерни стълбове, а не този кич, който заедно с легенчетата прилича на голф с лепенки Рекарo? Защо не копираме нормалните им спирки с транспортни схеми... Или веломрежата им...

 Ликовете на знаменити българи по скалите на тепетата

Въпреки пролетното време, този анализ, уви, ще бъде доста критичен. Масовата положителна хистерия, че някакъв анонимен човек рисува по пловдивските скали  никак не ми допадна. Аргументът „По-добре това, отколкото графити на "наркомани“ е напълно кух откъм смисъл. Още през миналата година нарисуваните физиономии по скалите на Сахата станаха много популярни сред различни националисти или хора, които се имат за особено културни, щото са чували за Начо Културата. Тези рисунки вече се разпростряха и по Младежкия хълм.

Скалите трябва да бъдат неприкосновени – примери за далеч по-добро място за графити (макар и неперфектно) са подлезите на Пощата и до Баня "Старинна". Те са уникална пловдивска ценност и не трябва да се пипат. Поне не ги къртят за фитнес площадка, де...

 Новите заслони и спомени за старите заслони

Преди месец коментирахме, че спирките са грозни и първоначално се поставят неправилно. Сега заслоните все още са също толкова грозни и абсурдите от рода на липсващ заслон срещу площад „Съединение“ продължават. Впечатление обаче прави и тоталната некадърност на хората, които ги поставят (пак се извинявам на читателите за негативния език, но не се опитвам да преувеличавам, напротив, умишлено омекотих тона).

Очевидно, когато „майсторите“ са правили първата спирка, са си "оставили ръцете" и просто не са имали с какво да направят останалите. Поздравления към фирмата концесионер, че са назначили човек с някаква умствена изостаналост да им организира подреждането, защото в противен случай единственото логично обяснение е, че всъщност поставянето се прави от някой от конкуренцията на концесионера. Ако за повече от месец не можеш да поставиш 10 шестоъгълни плочки в шестоъгълни дупки, значи определено нещо ти липсва на „втория етаж“.

Поначало е срамно целият Пловдив да бъде с такива спирки, далеч по-малки като размер и по-грозни от предходните, и с реклами на забранен за реклама продукт. Много по-неприятна обаче е гледката на изоставените бетонови основи на предходните заслони, а на места и със стърчащи железа. Щом месец и половина не е достатъчен да преместят 10 плочки, колко време ще е нужно да сложат туристическите карти и маршрути, за които уж чухме, но май по-добре да забравим, за да не се разочароваме? Мъка.

 Санираха „Хляб и закуски“

 Без коментар. :( .

 Очаквайте по-късно през седмицата и коментар от архитект професионалист.