Първият гост-специалист на архитектурните обзори на „За Пловдив“ е арх. Мария Стоянова, зам.-председател на пловдивската структура на Камарата на архитектите в България. Публикуваме мнението й по въпросите, засегнати в „Пловдивският архитектурен април – част 1“:
От години архитектурната критика липсва в България. Липсва анализът кои сгради могат да се определят като такива с добра и съвременна или лоша и кичозна архитектура. Липсват професионалните експертни съвети, които навремето бяха своеобразни корективи и гаранти за стойностна архитектура, липсват гражданските обсъждания. Затова приветствам създаването на място, в което да се говори и обсъжда архитектурата, да се търсят мненията на различни и повече колеги по определени актуални теми.
Архитектът има комплексен поглед към дадено място. Той обхваща не само конкретната сграда, но и всички останали проблеми, свързани с нея и околната й среда. Затова не мога да проумея защо не се търси нашето мнение, когато започват да се решават важни места от града ни. Това, което наблюдавам в момента, е хаос в разработването на определени места и сгради в Пловдив. Отделни обществени обекти се възлагат за проектиране с непълни и недобре подготвени задания от архитектурна гледна точка, без да се търси мнението на експертите, които биха посочили предварително много от бъдещите проблеми. Избягва се конкурсното начало при възлагане на обществени поръчки, избягва се общественото обсъждане. Поради това се промъкват и слаби архитектурни решения за важни обществени обекти, които постфактум обсъждаме и критикуваме абсолютно безрезултатно.
Основно правило, което ни се втълпява, е, че който плаща, поръчва музиката. Но не мога да приема, че това трябва да се отнася за обществено значимите сгради, дори и заради това, че се плаща с обществени пари.
Проектът за реставрация на Малката базилика и естетиката на сградата, в която ще бъдат поставени мозайките?
Това, което се изпълнява в момента, не отговаря на моите виждания за решаването на подобна задача.
Грешките в този проект според мен са две:
- използването на неподходящи материали, като термопанелите, които се прилагат масово за промишлени сгради и създават такава асоциация;
- имитацията на формата на базилика, реализирана с термопанели.
Мисля, че модерното звучене на търсената идея за реплика към силуета на съществувалата някога сграда на Малката базилика е подходящо да се постигне с повече стъкло, светлина и ефирност. Не малко са подобните световни примери. Днес вече има поне стъкла с много добри параметри за защита. Имитация на стари сгради се използва като похват в архитектурата, но е много трудно да намериш баланса и тънката разлика между кича и търсената асоциация.
- Мнението Ви за боядисването на номерата на блоковете в "Тракия"?
С изграждането на комплекса на всички блокове бяха поставени съответните номера с едри и стилни цифри на подходящи за възприемане места. Учудвам се защо просто не се възстановиха, ако не е имало конкурс за проект. За съжаление, в момента не съществуват вече експертните художествени съвети, които обсъждаха и съгласуваха такива решения. Ако ги имаше, може би не биха се допускали такива елементарни грешки, като малка цифра, поставена на неподходящо място, каквито виждаме в посочения пример.
Подобен пример е и проектът за настилка на малката Главна улица /ул. „Райко Даскалов“/, за която нямаше обявен конкурс, проектът не е разглеждан и обсъждан на експертен съвет и има доста архитектурни грешки. Иначе инициативата за номерата на блоковете в "Тракия" по принцип е похвална.
- Стартира новият археологически сезон, какво мислите за разширяването на разкопките – и по-важното, за идеята, която арх. Илко Николов съобщи в ефира на Дарик радио, бъдещата визия на площада да се реши с международен конкурс?
Тук съм пристрастна, защото участвах в колектива, спечелил последния конкурс за площад „Централен“, но реализиран дотук само в частта озеленяване пред пощата. Познаваме добре проблематиката на това място и това не е само археологията.
Разбира се, чудесно и редно е да има международен конкурс за обекти от такава значимост. Особено важно е обаче заданието за този конкурс, което да отчете особеностите на мястото, неговата функция и принадлежност, връзките с останалите централни градски части, климатичните фактори и много други.
Това, с което спечели нашият колектив на последния проведен конкурс, е:
-Създаване на човешки мащаб на пространството пред пощата, като върнахме границите на градината.
-Подчертаване и защита на всички археологични открити и неоткрити ценности със съвременни архитектурни похвати. Има достатъчно други и модерни възможности да се усети обемът на античния форум без бутафория на аркади и колони.
-Създаване на подземно паркиране в частта пред бившия партиен дом.
Темата с площад „Централен“ е много обширна , засяга много аспекти на урбанизма и архитектурната професия. Решаването й изисква разумен управленчески подход.
Това, което ме тревожи, е, че визуализациите на проект, който се афишира в момента в публичното пространство, не са добрият и модерен начин на третиране на площад "Централен" и неговата археология. Дано след време по този въпрос не дискутираме, както обсъждаме резултата Малка базилика.
- Идеята за лифт до върха на Бунарджика – добра или лоша, трябва ли да се търси мнението на обикновените пловдивчани?
Хълмовете на Пловдив са емблемата на града ни. За съжаление, в момента не са достатъчно посещаеми, както бяха в детските ми спомени. И ако това е проблемът, трябва да се намерят начините да ги направим по-атрактивни и леснодостъпни за хората. Дали обаче изграждането на лифт на Бунарджика, е най-подходящото средство за това? Има изградена алейна мрежа и е сигурно достатъчно забавно и приятно да се разходим например с автовлакче до върха на хълма.
Това би било и по-малко засягащо защитената природна зона, защото лифтът си е сложно технологично съоръжение, със станции долу и горе и сигурна просека за въжената линия.
Възможно е изграждането на лифт да се окаже добро и интересно решение, спазващо плана за управление на тази защитена територия, но това може да се прецени само на базата на задълбочено проучване и конкретно проектно решение.
А най-добре е идеите за това да се потърсят чрез конкурс и след това обществено обсъждане, защото пловдивчани са много чувствителни на тема опазване ценностите на града ни.
- Ремонтът на общинската сграда до Драматичния театър и трябва ли общината да продължи да реставрира по-красивите и ценни сгради – собствени имоти?
Разбира се, че това е чудесно решение на Общината. Специално тази сграда е много красива и с много детайл. Има обаче още толкова много сгради , изоставени и рушащи се и по Главната, и въобще в града ни. В края на краищата, Общината е институцията, на която по закон е възложено да се грижи за състоянието на града.
Ще е чудесно, ако се намерят формите за взаимодействие между общинската институция и частните лица, собственици на рушащи се сгради, за поддържане на ценния сграден фонд.
Голяма слабост са ми тютюневите складове, които загиват в момента. Винаги давам за пример случая с подобни сгради в Хамбург, където въпреки че са частна собственост, Общината се намесва, влиза в партньорство с частниците и съвместно се прави план за развитие на територията. Това е в момента една от най-интересните и наситена с култура и туризъм зони на Германия.
- Новите спирки – естетика, практичност, не трябва ли такива обекти да се правят след обществен конкурс и възможност хората да ги видят и изберат, преди да се поставят?
Спирката си е едно съоръжение с точно определени функции за обслужване на пътникопотока на масовия градски транспорт. Тя трябва да осигури главно 2 неща– заслон за чакащите и информация за графика на градския транспорт. При новите спирки, които виждаме, че вече се поставят, има два проблема. Единият е, че в момента изпълняват задачите си само като заслон и не е решен въпросът с мястото и дизайна на информационните табла за движението на градския транспорт.
Вторият е, че пътникопотокът на различните места в града е доста различен и би трябвало съоръженията за спирки да са съобразени с това, а именно: в крайните квартали, където обичайно чакащите са малко, и спирката трябва да е по-малка; а в центъра, например площад "Съединение", където чакащите са много, спирката трябва да бъде такъв тип, че да може да ги обслужи. Това не виждам в момента да е съобразено.
Отделен е въпросът с павилионите, които се предвиждат към всяка спирка. Дизайнът е типов на фирмата концесионер за цялата страна и няма нищо общо с дизайна на заслона.
Въобще съчетаването на спирка с павилион е неправилно и е единствено в интерес на търговците. Практиката у нас след толкова години показва, че павилионите на спирките по крайните квартали не се използват и стоят изпочупени и грозни, а в центъра на града тези павилиони нарастват и завладяват спирката, дори в някой случаи се превърнаха в ресторант, каквато беше на бул. "Руски" пред СД „ИСС“.
По света павилиони към спирките не се поставят.
- Новото осветление на стадион "Локомотив"?Мога да кажа само - чудесно!
- Сайтът на Община Пловдив projects.plovdiv.bg и обектите, които са представени там като нещо, което ще се прави в бъдеще?
По принцип смятам, че ако това е сайт, който може да служи и за широко обществено обсъждане на инвестиционните намерения на Община Пловдив, инициативата е чудесна. Това може да е мястото, където да се чуе мнението и на експерти, и на граждани. Тогава и Общината ще може да взима правилните окончателни решения. Нещата, които виждам обаче в частта „Бъдещи проекти“, са вече проектирани и одобрени, така че получаваме само информация и каквото и да си говорим, обсъждаме и коментираме, няма никакво значение.
Това което виждам на пръв поглед, е, че и част от визуализациите, които са показани, не отговарят напълно на одобрените варианти на проектите. Например при „Реконструкция и разширение на бул.”Васил Априлов” в участъка до бул.”Шести септември” не се прие вариантът с кръгово кръстовище. Хората не са разбрали това от сайта, като чета коментарите.
Визуализациите за „Пробив на водна палата-Транспортен възел на две нива за връзка на бул. "Цар Борис ІІІ Обединител" и бул. "Марица-юг“ също са подвеждащи, защото одобреният проект въобще не третира моста на Марица.
Така че, ако в сайта графата „бъдещи проекти“ е разделена на графи „бъдещи, вече одобрени проекти“ и „бъдещи инвестиционни намерения“, би било по-честно и полезно.
Боядисването на част от Гребния канал като велоалея – дали е нужно, дали ще е практично, ще се спазва ли изобщо от велосипедисти и пешеходци и коректно ли е да се нарича „велоалея“ изобщо?
Организирането на пешеходния поток и велосипедното движение има смисъл, за да се избегнат конфликтите между тях. При вече съществуващите настилки възможността това да стане е с маркировка с боя. Отделен е въпросът, доколко културата ни е на това ниво, че да се спазва такава организация на движение. В Германия ми правеше впечатление, че никой на стъпваше на местата, маркирани за велодвижение.
За планирането и изграждането на велоалеи има наредби и изисквания, които упоменават както разположението на трасето, така и размери, осветление, маркировка . Относно настилките, няма определени изисквания. Има варианти и те са два - твърди и меки настилки.
Доколкото знам, Общината има намерението да направи мрежа от велоалеи за целия град и от ж.к. "Тракия" да се стига с колело до Гребната база. Това би било много добре, ако се осъществи, защото смисълът на велоалеите е все пак бързото и безопасно велосипедно придвижване през града. Би било чудесно да се мисли и за необходимите паркинги за велосипедите.
No comments:
Post a Comment