Кои бяха най-важните неща, които се случиха през отминалия
месец в архитектурното лице на Пловдив, и какъв ефект ще имат те върху бъдещето
на града? „За Пловдив“ ви представя един кратък и пристрастен поглед върху
подбрани събития, свързани със строителство, проектиране или разрушаване на
различни обекти из града. Идеята е рубриката да бъде ежемесечна, за да имаме
удобен архив от промените или идеите за промени в града ни. Слагаме такъв
акцент върху архитектурата и градоустойството на Пловдив, тъй като се хвалим
именно с красивата си архитектура и дълга история, с разнообразни стилове, но
въпросът е дали се грижим подходящо за тях днес (или в последните 30-31 дни).
Всъщност доста от важните събития, свързани с визията на града, остават
непопуляризирани, на заден план, не им се придава особена важност или пък се
пречупват през политическа призма. Често те са представяни не съвсем
компетентно, без грам критика, от мултиресорни журналисти, които поради кризата
са принудени да пишат за архитектура. Все пак сме длъжни да уточним, че
мненията са лични- на автора, който също не е висшист по темата.
И така – кое беше най-важното през първата половина от
април? От началото на месеца започна подмяна на спирките из града, завърши се
дългоочакваният Градски дом на... културата, публикува се сайт с шарени
картинки за различните общински проекти за улиците на града. Тези неща ще
разгледаме по-долу, разделени по дати, но за мен нещо важно, което остава
встрани от прожекторите, е издигащата се Малка базилика. Античният обект вече
придобива очертанията си, пред него се строи паркинг, ще има още куп
туристически атракции. Строителство там, макар и основно с дарени от Фондация
„Америка за България“ средства, оформя една лоша тенденция, която се надявам да
не продължи.
Акцентът на месеца: Малката базилика в метално хале
Защо това не е хубаво? Защото античните обекти, културните
паметници и т.н. са много по-специфични обекти, когато става дума за строителство,
за стил и класа. Ламаринените профили могат да бъдат страхотен заслон за
трудещите се археолози, които трябва да намират и сянка, но е абсурдно така да
изглежда завършен туристически обект.
Такова изпълнение може и да бъде приемливо в някои случаи, но
не и тук. Ламаринените – при това шарени – профили имитират формата и размерите
на базиликата. Единственото по-лошо от
това е имитация- опит да се възстанови с нови камъни, нещо, което видяхме на
няколко места в страната, но Пловдив засега се спасява от такива
архитектурно-археоложки извращения. Най-хубавото в цялата история е, че бетонът
е изключително малко и един бъдещ демонтаж, когато обществото ни дорасте да се
грижи за културата си по-добре, би бил доста лесен.
Какъв е по-добрият вариант? Крайно бягане от имитацията.
Това е единственото нормално нещо, което може да направи един архитект, когато
се намира около археологически паметник. Това трябваше да се случи и с
покритието над античните мозайки, защото няма какво да се лъжем - не сме политици – стените на античната
базилика са също толкова загубени, колкото и колонадата по Античния форум (за
него след малко). Не могат да се реставрират, затова нека не се имитират. В
крайна сметка обектът се финансира от частна фондация, така че може да не се сърдим
чак толкова.
1 април: Рисуват нови номера на блоковете в Тракия
Част от районните кметове в Пловдив показват една чудесна
тенденция в градоустройството, която за съжаление още не открива почва в
по-сериозните проекти в центъра на града. Въпреки малкия си бюджет и скромни
възможности, по кварталите се правят много неща, дребни намеси в средата с
малко или почти никакви пари, които обаче имат огромен ефект. И за мен
най-важното не е това колко пари се инвестират някъде или какво се случва като
краен резултат – оценката за едно събитие е сравнението между двете неща:
пари-ефект. Защото може да инвестираш и 20 млн. лева, но накрая да имаш
провинциална концертна зала, по-скромна и от тази в Панагюрище.
По същество, в Тракия започна боядисване на номерата на
блоковете в квартала. Колкото и странно да звучи, живеем в град и държава,
където тези дребни неща липсват. Чудесно е, че след толкова години някой се
сети за това, защото много от номерата в квартала бяха изчезнали заради
отлюспени фасади или скрити зад термоизолации. Хубаво е, че се прави и
организирано в целия район, а не само на част от блоковете, като от друга
реалност, нещо в Пловдив се върши изцяло- от край до край, а не на парче.
Триточието, което не е минус, е една пропусната възможност.
Именно защото говорим за нещо дребно и привидно незначително, можеше да се
използва шансът да се организира конкурс за млади графични дизайнери, защо не и
студенти, ученици, жители на квартала... В какъв размер да бъдат номерата, с
какъв шрифт да бъдат изписани, цвят, рамка и т.н. Една страхотна възможност
гражданите да направят сами нещо за града – така се образоват хората, да се грижат за средата, в която живеят –
когато им покажеш, че могат да участват в нейното създаване и промяна.
2 април: Стартираха разкопките на пощата, правят
архитектурен конкурс за площад „Централен“
На 2 април бе даден старт на новия археологически сезон на
площад „Централен“ в търсене на колонадата с архитрави, фризове и фронтони. Аз
няма да изпадам в крайностите на някои архитекти, според които не трябва да се
правят нови разкопки, щом не можем да се грижим за настоящите разкрити антични
обекти. Въпреки че и тази теория е обоснована, аз смятам, че имаме прекалено
много специфика за съответните негативни примери и щом имаме възможност да
разкрием нов привлекателен обект, не бива да се ограничаваме заради предишни
неуспехи.
Другата добра новина, или поне положително изказване,
направи архитект Илко Николов в ефира на Дарик радио – че визията на площада ще
бъде решена чрез архитектурен конкурс, национален или дори международен.
Невероятно! Това няма да е първият конкурс в Пловдив, но има шанс да бъде
първият, който може да бъде реализиран. Сегашната управа, ако не друго, то поне
доказа, че е упорита и изпълнява това, което си е наумила. Определено, ако се
проведе открит и ясен конкурс, имаме един победител и неговият проект бъде
изпълнен, Общината ще се издигне много в очите както на гилдията, така и на
обикновените граждани. И ще бъдем прецедент не само в града, а може би и в
страната. Защото конкурси се правиха за вече неработещи кина, за правителствени
центрове, за метростанции, за какво ли не, но накрая имаме голи полета и зали с
нулева естетическа стойност в съседство.
Смятам, че тук нещата се развиват добре, стига управниците да
си удържат на думата. Предстои обществеността да разбере и още няколко неща,
които хората, които се интересуват малко от темата отдавна знаят – колонадата,
която виси по изложби и на фейсбук профили на управници, е само мечта и няма
нищо общо с реалността, която ще бъде изкопана. Всъщност и една цяла колона да
открием, ще е малко чудо, да не говорим за цели арки, запазен архитрав или нещо
подобно. Което не означава, че разкопките са необосновани, но просто масовата
заблуда, дори у хората, които финансират разкопките, е забавна за запознатото
око. Все пак – успех на археолозите и стискам палци да ме опровергаят с
уникални открития.
Лифт до Альоша
Стара тема, която се върти в общественото пространство и
сякаш постоянно хората се подготвят, че Пловдив ще стане удивителната
туристическа дестинация, ако се построи този лифт и спестим на туристите
разходка сред красивата природа на алеите на Бунарджика. Масовото непознаване
на темата отново буди възхищение, като се прави сравнение с лифтове в
Барселона, където мащабите нямат ама абсолютно нищо общо, а по медиите пък се
представят картинки от съвсем различни проекти на Жорж Трак или дори се свързва
с остарялата вече идея на Димитър Георгиев от Розаимпекс.
През април отново се заговори закратко за Лифта. Идеята
обаче се нуждае от много стъпки преди да се реализира – притеснителното е, че в
момента едва ли не се чака някакво проформа съгласие от НИПК и
екоминистерството. Отново гражданите на Пловдив се пропускат. Да, звучи яко и
модерно за средностатистическия пловдивчанин, но за тази порочна идея Общината
не бива да извади и една стотинка. Един лифт няма да подобри състоянието на
парка, напротив – ще го развали. Защото един парк се оживява, когато вкарваш
хората вътре и им създаваш атракции вътре в него. А не когато ги закарваш от
единия до другия му край, без изобщо да влизат в него, и после ги връщаш
обратно. Ако някой инвеститор има желание да си хвърля парите с надеждата
някога да си ги избие- нека, макар че отново опираме до законовия въпрос със
строителството в защитената зона. Преди да се хвърлят тези огромни суми, да се
променят паркоустройствените планове и т.н., Общината има едно задължение – да
направи парка интересен за млади и стари, сигурен през цялото денонощие,
красив.
4 април – ремонт на сецесионовата сграда до Драматичния
театър
Само адмирации за Общината, че инвестира в реставрирането на
рушащите се красиви сгради по центъра. Силно стискам палци реставрацията да се
направи качествено и професионално. Толкоз.
Относно другата идея, завъртяла се в общественото
пространство – с общински пари да се реставрират частни паметници на културата
– темата изисква доста повече текст, отколкото е написан дотук, така че ще се
огранича само с това, че е сложно, но водещото трябва да бъде да не се допускат
необратими загуби на културни паметници.
5 април – Новите спирки
Вярно нови, нова концесия - дрън-дрън. Тук новина обаче няма
– отново виждаме неиздържани естетически и непрактични за хората спирки, както
всички „нови“ през годините заслони. Толкова ли са слепи всички общинари през
всички тези години да не осъзнаят, че един проект не може да бъде приложим за
малка спирка в някой краен квартал и за спирка на площад „Съединение“ например,
където автобуси чакат 10 пъти повече хора? Коментари за конструкцията,
пропуснатите шансове за удивително елементарен архитектурен конкурс, както и
обидно смешния наем, който ще се плаща за будките за продажба на цигари ги
прескачам, за да не ме викат по разпити, че нямам толкова свободно време.
10 април – Осветление на стадион „Локомотив“
Палци горе. Фенските пристрастия нямат никакво значение,
когато се прави нещо смислено и положително. Разсъждения по темата ще има ли
нова трибуна, замазват ли се предизборно очите на феновете и какво е
финансовото състояние на Локо са за други категории.
Проджекс точка Пловдив точка Бг. Предизборни картинки
Имах огромно желание да избягам от политиката в тема за
архитектурата и градоустойството и ще се опитам да се огранича максимално. В
полупредизборен подсайт на общината бяха събрани куп проекти, еманация на това,
което не бива да се случва с градоустройството на един град. Огромни и
основополагащи идеи, всички представени като вече решени и само чакащи първа копка
кръстовища и мостове, нито един от които не се е случил след конкурс или
обсъждане в гилдията.
Всъщност може и това да е идеята. Личното ми мнение е, че
някои от проектите са добри – други не толкова, а някои са почти незаконни.
Разширението, велоалеите и колелото на бул. „Васил Априлов“ е чудесно. Строежът
под Цар-Симеоновата градина е на ръба на закона, а смисълът да се теглят заеми
за нещо такова е много, много спорен. Но за това друг път.
Приятно се развива идеята за „пробив“ под Водната палата – показват
се различни варианти, хората могат да си кажат мнението, архитектите могат да
видят, да дадат идеи, да оспорят проекти и т.н., далеч преди изобщо да има
някакво осигурено финансиране и да започва строителство. Лошото тук е
манипулацията на хората с красивите картинки с някакви висящи мостове над
Марица, които не са никак обосновани, като се има предвид пълноводността на
реката и разстоянието между бреговете. Разбира се, тук вече опираме до
политиката и усилията да спечелиш изборите с всички възможни средства. Окей,
там няма да се бъркам. Преди да копаете и издигате пилони за висящ мост обаче,
питайте хората.
Велоалея по брега на Гребния канал
За съжаление, и тук опираме малко до политика или поне
някакъв вид манипулация. Това, което ще се прави около гребния канал, е просто
боядисване и всъщност няма да има никакъв ефект. Всеки, който е правил и една
обиколка на Гребната, знае, че няма как да държиш една „лента“ там – всеки ходи
навсякъде, деца тичат навсякъде, има така да се каже двупосочно движение, хора на ролери,
бавнокаращи велосипеди, бързокаращи и т.н. Ограничаване на велодвижението в два
метра е утопия. Още по-грубо е да го наричаш „велоалея“. А тези 5 км. вероятно
после ще се приспаднат и от 48-те, които трябва да се изградят по транспортния
проект. Както и да е – адмирации за фирмата, която ще спонсорира това, доказала
се, че се вълнува от благосъстоянието на града и на това, да се карат повече
велосипеди, но нека все пак наричаме нещата с истинските им имена. А
непрактичността на тази велоалея ще се докаже впоследствие, само дано някой не
бъде излъган да плаща глоби. Както за незаконното глобяване по Главната за
каране на велосипед, където поради непоставени на правилните места знаци, на
практика и по закон, голяма част от ул. „Ал. Батенберг“ реално си е позволена
за ползване с велосипед. Повече по тази тема – друг път.
Втората част от обзора ще бъде публикувана в края на месеца.
Тогава ще бъдат дадени и двете награди – „Пловдивски чинар“ за добра идея и
„Виенска палма“ – за лоша идея.
No comments:
Post a Comment